напишете ни имейл
 
Oфициален дистрибутор на
Ние сме вносител на продуктите

Информация на български и каталог с продуктите на ABRO може да намерите на www.abro-bg.com
МОТОРНИТЕ МАСЛА
Изискванията към качествените показатели на маслата са много и разнообразни. Тук те са разгледани накратко с цел да се улесни потребителят.
    Знаем ли достатъчно за тях ?
В двигателите с вътрешно горене моторните масла изпълняват различни функции: Намаляват износването и загубите от триене, отвеждат топлината от триещите се части, защитават от корозия металите, уплътняват буталата в цилиндрите, отстраняват нежелани отлагания по възлите на детайлите. Тези функции се изпълняват в широк интервал от температури, налягане и скорост на въртене и затова те трябва да имат оптимален вискозитет (гъстота), подходящи ниско и високотемпературни свойства, антикиселинна, антикорозионна и миеща способност. Производството на такива масла се постига чрез правилния подбор на базови фракции по химичен състав и съответстваща технология на очистка, легирани с подходящ пакет добавки според класификационните нива, одобрени от производителите на автомобили.
    Вискозитетно-температурни качества
Вискозитетът (гъстотата) е едно от основните свойства на смазочните масла. На неговата база се определя и вискозитетния клас. В практиката се различават динамичен, кинематичен и условен. При определяне показателите на смазочните масла е общоприето използването предимно на кинематичния. Единица за кинематичен вискозитет е сантистоксът (1cst = 1mm/s ). Вискозитетът на смазочните масла се изменя с изменението на температурата: при повишаване на температурата вискозитета намалява, а при понижаване се увеличава. Тава изменение на вискозитета за различните масла не е еднакво – в един случай той се изменя рязко, в други – незначетелно. Колкото това изменение е по-малко, толкова маслото е по-качествено. Защо? Ако едно масло при 40 С има голям вискозитет, а при 100 С – много малък, то ще затруднява нармалното пускане на студения двигател, а когато достигне работната си температура ще е много рядко и няма добре да смазва триещите се части. Затова когато избираме между две масла с еднакъв вискозитет при 100 С е по-добре да изберем това, което е по-рядко при 40 С, ако всички други параметри на двете масла са еднакви. Показател за тази зависимост е т. нар. вискозитетен индекс. Той се определя на базата на вискозитетите при 40 С и 100 С и колкото е по-голям, толкова маслото е по-качествено. Значително подобрение на този показател може да се постигне с използването на вискозитетно-индексни добавки. Така се получават т. нар. всесезонни масла, осигуряващи нормална работа на двигателя при различни климатични условия. За тях се дефинира т. нар. CCS при ниски температури. Това е динамичният вискозитет при -5, -10, -15, -20, -25, -30 С, в зависимост от вискозитетния клас по SAE. От юни 2001 г. се въведоха нови норми за CCS вискозитета при температури, които са с 5 С по-ниски от досега използваните. За определянето на способността на едно всесезонно масло да може да се поеме от маслената помпа и да се подаде до смазващите възли при ниска температура се използва показателят “гранична температура на изпомпване”, която се определя в лабораторни условия. За понижаване температурата на застиване се добавят специални вещества, наречени депресатори, които улесняват транспортирането на маслата и пускането на двигателите в зимни условия.
    Антикорозионни и антиокислителни свойства
Всички моторни масла се употребяват в условията на повишена температура и активно окислително влияние на кислорода от въздуха и ако те не притежават необходимата устойчивост към това влияние, за кратко време стават негодни за смазване, образувайки киселини, смоли и други съединения. Маслото потъмнява, увеличава се вискозитетът и киселинността му.Продуктите на окислението причиняват корозия на металите, отделят се върху смазваните детайли, образуват нагар и лакообразни покрития по стените на буталата и цилиндрите, с което влошават нормалната работа на двигателя. Устойчивостта спрямо окисляване характеризира поведението на маслото в експлуатационни условия. За повишаване на тази устойчивост се използват съвременни методи на очистка на базовите маслени фракции и се прибавят антиокислителни добавки.Съдържанието на такива вещества в легираните масла е показател за добрите им антиокислителни и антикорозионни свойства.
    Детергентно-диспергиращи (миещи) свойства
По време на работа на двигателя, в него непрекъснато се засмуква въздух, а с него прониква прах и други примеси. При изгарянето дори и на най-подходящата горивна смес се получават твърди продукти.Продуктите от окисляването на маслото са също нежелани. Всички те трябва да се отстраняват и маслото поема тези функции.Това не е просто механично измиване. Докато споменатите продукти са във фино диспергирано състояние те не се отделят лесно от маслото и не се отлагат върху детайлите на двигателя.Ако започнат да се слепват и увеличават размерите си, се получават утайки, лакови отложения и нагар върху металните повърхности. Способността на маслото да поддържа неразтворимите вещества във фино диспергирано състояние се нарича миеща способност. Базовите маслени фракции нямат добри миещи свойства. За това към тях се добавят специални вещества. Наличието на калций и магнезий е признак за добри миещи свойства.
    Противоизносни и противозадирни свойства
Базовите масла, получени от различните видове нефт, след очистване, нямат еднакви смазочни свойства. За да се повиши смазочната им способност към тях се прибавят добавки, които при високи натоварвания и температури, създават непрекъснат граничен маслен филм. Той допринася за намаляване на износването и задирянето на частите на двигателя. Действието на тези добавки се състои в химичното взаимадействие на продуктите от тяхното разпадане с металите при високи температури.
    Обща алкалност на моторните масла
За осигураване на дотук изброените качества на маслата се използват добавки, които вече описахме. За наличието на такива добавки в моторните масла се съди и по общата им алкалност. Тя е показател за степента на легираност на базовите фракции.За различните експлоатационни нива ( класове ) тя има различни стойности.По време на работа на маслото общата алкалност намалява. Понижаването на стойността и под нормите за всеки клас е показател за необходимостта от смяна на маслото.
    Изпаряемост и пламна температура
В зависимост от състава на маслата, техните пари се възпламеняват при поднасяне на пламък при различна температура. Това е т.нар. пламна температура. Тя характеризира изпаряемостта на маслата,която води до намаляване на маслото в двигателя и налага доливане. Колкото е по-висока пламната температура, толкова по-дълго при нагряване маслото запазва първоначалните си свойства и по-малко се изпарява. Пламната температура е и показател до каква температура маже да се нагрее маслото без опастност и определя в какви температурни условия може да се употреби.